След оставката и ПРЕДИ назначаване на служебно „гражданско правителство” НС да гласува промяна на „Закона за прякото участие…” като пряко овласти гражданите с РЕАЛНО право да свикват референдуми и се организират в общи събрания, като места за договаряне и организиране на всенародни действие с възможност за участие на отделния човек НЕ САМО КАТО МАНИФЕСТАНТ И ГЛАСОПОДАВАТЕЛ!

Много по-просто и реално е да се промени закона, вместо да чакаме през министри, излъчени не знам си кога как и после с отделни референдуми да ни се дават тези права „после” и кой знае как подрязани?

И още повече защото с назначаване на служебно правителство ИЗЧЕЗВА ПАРЛАМЕНТЪТ – не може да има действащ парламент при служебно правителство според действащата ни „красива” Конституция.

И да сме наясно, че това ще стане, САМО при достатъчно масов протест, равносилен на „гласуване” с краката на площада – милион-два. Иначе ще ти кажат 100 000 излязоха, но 5 000 000 си седяха в къщи!

Всеки си има работа, но един път – докато нямаме реални права – ТРЯБВА да го направим. Точно за да не излизаме за всеки „гаф” на управляващите, трябва да си вземем права ДА РЕШАВАМЕ САМИ, когато те ни предават!

Вариант за необходимите изменения на закона: (повече – ДА, по-малко – НЕ)

 

ЗАКОН ЗА ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ И МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ

(Как пряко овластяване на гражданите, сега „дарени” с фиктивно право да свикват референдуми?)

Раздел II. Национален референдум

Предмет  Чл. 9. (1) Национален референдум се произвежда на територията на Република България за пряко решаване от гражданите на въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание.

Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) Национален референдум се произвежда за пряко решаване от гражданите на въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание.

(2) Чрез национален референдум не могат да се решават въпроси:

1. от компетентността на Великото Народно събрание;

2. по чл. 84, т. 4, 6, 7, 8, 10, 12, 16 и 17, чл. 91, 91а, чл. 103, ал. 2, чл. 130, ал. 3, чл. 132а и чл. 147, ал. 1 от Конституцията;

3. за размера на данъците, таксите и трудовите и осигурителните плащания и вноски;

4. на държавния бюджет;

5. на правилата на вътрешната организация и дейност на Народното събрание.

(3) Не могат да се подлагат на референдум в тяхната цялост кодекси и закони, които уреждат изцяло материята в дадена област.

(4) Референдум по въпроси, уредени в сключени от Република България международни договори, може да се произвежда преди тяхната ратификация. . . .

Предложение за произвеждане на национален референдум

 

Чл. 10. (1) Предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум може да бъде направено от: 1. не по-малко от една пета от народните представители; 2. Президента на Републиката; 3. Министерския съвет; 4. не по-малко от една пета от общинските съвети в страната;

5. инициативен комитет на граждани с избирателни права, събрал не по-малко от 200 000  //+50 000// подписа на граждани с избирателни права.

 

(2) Народното събрание приема решение за произвеждане на национален референдум, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 400 000 //+100 000// български граждани с избирателни права и не противоречи на ограниченията по чл. 9, ал. 2, 3 и 4.

 

Предложение за произвеждане на национален референдум от граждани

 

Чл. 12. (1) Национален референдум по чл. 10, ал. 1, т. 5 се организира чрез подписка от инициативен комитет на граждани, състоящ се от 5 до 15 членове.

2. след съгласуване с //+уведимяване на// кмета на общината (иниц. комитет) определя общодостъпни места, където ще се събират подписите;  . . .  

(4) Гражданин, който иска да подкрепи предложението, вписва в бланката:

1. трите си имена;

2. единния граждански номер (ЕГН) //+дата на раждане;//

3. постоянния адрес;

4. подпис.  . . .

(8) Ако в срок до три  //+девет// месеца от уведомяването по ал. 2, т. 3 подписката не бъде внесена в Народното събрание, процедурата по внасяне на предложение за референдум се прекратява от председателя на НС, което се вписва в регистъра по чл. 10, ал. 3. . . .

Приемане или отхвърляне на предложението - предмет на референдума

Чл. 23. (1) Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.

. . .

Законодателен гражднски форум

Чл. 23а Предложението за референдум може да включва и формиране на граждански форум, съставен от най-малко 200 граждани, избрани по жребий от открит за всеки списък доброволци със средно (специално?) и по-високо образование, които с участието на експерти разработват в срок от 1 до 2 (?) месеца (варианти на) проектозакон по предложението, с отчитане на различните възможни алтернативи. Форумът се обезпечава от държавния бюджет, като гражданите получава еквивалент на трудовото им възнаграждание от настоящата им работа, но не по-малко от 3(?) минимални заплати. Проектът се внася в НС за приемане и се поставя на всенародно гласуване, съобразно този закон.

 

Раздел III.
Местен референдум

Предмет

Чл. 26. (1) Местен референдум се произвежда в община, район или кметство за пряко решаване на въпроси от местно значение, които законът е предоставил в компетентност на органите на местно самоуправление или органите на района или кметството.

(2) Чрез местен референдум не могат да се решават въпроси:

1. на общинския бюджет;

2. относно размера на местните данъци и такси;

3.на правилата на вътрешната организация и дейност на общинския съвет.

(3) При произвеждането на местен референдум може да се гласува по един или по няколко въпроса.

(4) Решението, прието с местен референдум, не подлежи на последващо одобрение от общинския съвет. Той приема акт, когато това е необходимо за неговото изпълнение.

 

Предложение за произвеждане на местен референдум

Чл. 27. (1) Местен референдум се произвежда по предложение на:

1. поне една пета от общинските съветници, но не по-малко от трима общински съветници;

2. кмета на общината, съответно кмета на кметството или района;

3. инициативен комитет с подписите на не по-малко от една двадесета // +2% // от гражданите с избирателни права, които имат постоянен адрес на територията на съответната община, район или кметство към момента на вписване на предложението в регистъра.

(2) Общинският съвет приема решение за произвеждане на местен референдум, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от една десета от //+ 4% // гражданите с избирателни права в съответната община, район или кметство

. . .

Глава четвърта.
ОБЩО СЪБРАНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО

(Как овластяване на сега безвластните и невъзможни общи събрания)

Общо събрание на населението

Чл. 54. (1) Общо събрание на населението се провежда за //+инициативи и// решаване на въпроси от местно //+и национално// значение, компетентността за чието решаване по целесъобразност е предоставена на съответния общински съвет или кмет //+решаващия орган на съответното равнище//.

(2) Общинският съвет или кметът на общината са  длъжни да издадат съответните актове за предприемане на необходимите действия в срок до един месец   //+20 дни// от приемането на //+инициативата или// решението на общото събрание на населението в общината, района или кметството, освен ако самото общо събрание на населението не е определило по-дълъг срок.

Нова алинея:

(3) Съответният решаващ орган задължително обсъжда и взема решение по инициативите, ако са подкрепени от събрания, представляващи в своите общини, райони или квартали не по-малко 1% (2%) от гражданите с избирателни права с постоянно местожителство на територията под компетентност на този орган. . . .

Инициатива за свикване на общото събрание

Чл. 57. (1) Общото събрание на населението се свиква от кмета на общината, района или кметството по:

1. негова инициатива;

2. решение на общинския съвет;

3. искане на най-малко една петдесета, но не по-малко от 20 граждани с избирателни права с постоянен или настоящ адрес на територията на общината, района, кметството, населеното място или квартала към момента на формулиране на искането.

 

 //Което значи, че за София с прим. 1 000 000 избиратели трябват 20 000 подписа, за район с 60 000 – 1200 подписа, за квартал с 5000 избиратели – 100 подписат.е. свикването е възможно, но… вж. по-долу капанът с кворума// . . .

Кворум

Чл. 60. (1) Общото събрание на населението се смята за редовно, ако на него присъстват не по-малко от една четвърт (?) от гражданите с избирателни права в общината, района, кметството, населеното място или квартала.

 

//т.е. при 1 000 000 избиратели – „събрание” на 250 000 души !?!, при 40 000 – 10 000 !?! , при 4000 – 1000 !? … Какво „участие” на отделния граждани при такива „събрания” !!! Никакво.//

 

(2) В населени места с до 150 жители за провеждане на общо събрание на населението е необходимо да присъстват поне една трета от гражданите с избирателни права в съответното населено място.

(3) Когато в определения час не са се явили посоченият брой граждани, събранието се отлага с един час, след което се провежда с онези, които присъстват. Техният брой обаче не може да бъде по-малък от една десета от всички граждани с избирателни права.

//т.е ! при 1 000 000 избиратели – мин. 100 000!!!?, при район с 60 000/40 000 пълнолетни – 4000!!! и дори в квартал с 4000 избиратели – 400 прекалено голямо за пълноценно участие на отделния човек//

(4) Решението се приема с гласовете на не по-малко от половината от присъствалите на събранието гласоподаватели.

//+ Нова алинея

 (5) Когато изискваният в ал. (1) брой присъстващи за дадено място е над 200 души, събранието се разделя на по-малки събрания с по до 200 души, които се провеждат паралелно или последователно като всички предложения, обсъждането и решенията на всички събрания се съединяват на обща открита страница в Интернет с открит блокчейн форум и пряка връзка със събранията в всички други квартали, райони и общини.

 

 

МОТИВИ:

 

1.    Не само на територията на България – в цял свят възможност за гласуване на българските граждани – у нас и в чужбина.

2.    Народът упражнява цялата власт и „непосредствено” (чл.1, ал.2) – значи по всички въпроси, вкл. и от компетентност на ВНС.

3.    Не може забранени въпроси за суверена.

4.    200 000 подписа в нашите условия са прекалено висок забраняващ праг за необвързваща инициатива.

5.    400 000 подписа в нашите условия са прекалено висок забраняващ праг за задължителна инициатива.

6.    ЕГН – възпиращо и излишно навлизане в личната сфера.

7.    Законодателни граждански форуми. Слабо място на референдумите е липсата на обсъждане от гражданите на възможните варианти, което ги изключва от формулирането на предлагания за въпрос и позволява само „да” или „не” по формулирани в тесен кръг (само от инициатора) варианти. Инициаторите могат да ни манипулират с мъгливи двусмислени и непълни формулировки, пропускащи важни неща! Това е вид предварителен избор на гражданите между варианти за инициативи.

8.    Необходима е възможност не само за местни решения, но и за инициативи от местни събрания до по-високо равнище.

9.    И национални въпроси да могат да се обсъждат в местни общи събрания. Недопустим е отказът на пряко обсъждане в местни събрания на въпроси от национално значение!

10.     Компетентен по дадено предложение може да е орган и на по-високо равнище.

11.     Това е втори вид право на законодателна инициатива (наред с подписката) от местни общи събрания, при това обсъдени с възможност за лично участие на гражданите (за разлика от инициативите с подписка, където не обсъждаш, а само подписваш предложения), което ги прави  втора форма (наред със законодателните граждански форуми – но там с издигане на инициативата от инициативен комитет) за предварителен избор (плюс издигане) на инициативи с по-широко пряко обсъждане по места. Инструмент за овластяване на гражданите чрез местни събрания.

12.     Размерът на събранието има решаващо значение за реалното участие на гражданите в него.