Пряка демокрация в
образованието Образованието
е вид информационна власт – просвещава или оглупява, създава граждани или поданици. То няма да те направи свободен, ако е в чужди
ръце. Каравелов
бил против въстанието – народът не бил дорасъл за свобода. Да се просвети и
тогава. Това е изглеждало възможно – имали сме някаква автономия в училищата
под чуждата власт. Не и днес. Днес чуждата власт държи здраво образованието - нямаш глас нито в Парламата, нито в министерството. Училищните
настоятелствата с родители-учители и ученици са просители пред прага на министъра. Вместо те, най-заинтересованите, да влязат и
решават там какво и как. Партийният министър обслужва партията, тя –
олигархията, която… от граждани няма нужда. Малко ще
чуят в училище бъдещите поданици за дупките в
Конституцията, за кривия изборен, медиен, съдебен и останали закони, лишаващи
ги от политически права. Нито ще научат мрачната хроника на другарския
„преход”, „заслугите” на днешните и престъпленията на предишните управници.
Учебниците ги поръчва и плаща министерството
– една затворена бюрократична структура. Правилата ги пишат слуги на
бандата. С
„образованието” ни елиминират и по друг тънък
начин – произвеждайки незабелязано функционално
неграмотен контингент, незнаещи
български език деца. Програмата по
български е еднаква за циганчета, турчета и българчета, но първите, „учейки” го заедно с българчетата,
НЕ НАУЧАВАТ НИЩО – е, само буквите. Защото за тях това не е майчин, а чужд език – такъв се учи по друг начин. В
министерството знаят много добре това, но… неграмотните са толкова
удобни поданици – чрез тях в „свободните” избори
другарите „побеждават” грамотните ма съвсем „димократично”! Ще
промениш това, само ако влезеш
там. Решение: 1.
Министърът
на образованието се избира пряко от
гражданите. 2.
Училищните настоятелствата от учители,
родители и ученици над 16 години избират гражданска
квота в М-во на образованието за контрол,
наблюдение и избор на програми и учебници. Дейността им се финансира от
бюджета. 3.
Настоятелствата избират училищните директори. 4.
Законите за
образованието и програмата за гражданско
образование се разработва от граждански микро-форуми, включващи
избрани по жребий граждани и експерти, след което вариантите отиват на
всенародно гласуване. 5.
Училищата са открити за диалог между
ученици и граждани (местните граждански събрания) на живо и в Нета. Допълнете! (ще бъде
качено и тук) |